ПРЕПОРЪЧАНОСамотраки: Островът на великите богове
Овален остров с площ 178 квадратни километра, разположен в края на североизточната част на Егейско море, Самотраки стана известен в целия свят благодарение на статуята на Ника (Нике), която днес украсява първата зала на музея Лувър - макар че по-точно би било да се каже, че тя „отново стана“ известна, тъй като в древността славата ѝ се е разпростирала по целия тогава познат свят заради Кабирските мистерии, извършвани в нейното светилище и пазени в строга тайна, защото посветените са били обвързани с ужасяващи клетви за мълчание. Според Херодот първите жители са били пеласгите, донесли култа към Кабирите от своята изначална родина, Аркадия; около 700 г. пр.Хр. пристигат гръцки заселници от Самос, поради което Омир нарича острова „тракийски Самос“ и в „Илиада“ поставя там Посейдон, наблюдаващ Троянската война от върха на планината. Островът преживява стремителен разцвет, разширявайки властта си над цялото северно Егейско море и придобивайки реален контрол над проливите на Хелеспонт. Светилището на Великите богове се намира в Палеополис , шест километра северно от пристанището, на място с неизчерпаема красота, подобно на което се среща само в Делфи - с Арсиноейона (една от най-големите кръгли постройки на древността, дар от царица Арсиноя, съпруга на Лизимах II), Стоата, Птолемейона, античния театър и извора, където се е намирала статуята на Ника, преди французинът Шарл Шампоазо да я открие през 1863 г. и да я пренесе в Париж. Музеят на Палеополис, един от най-богатите на находки в Северна Гърция, съхранява копие на статуята и съкровища от десетилетия археологически разкопки. В района работят хотел „Ксения“, по-новият пансион „Кастро“ и множество стаи под наем за тези, които искат да останат близо до светилището. Камариотиса е пристанището и търговският център на острова, с два големи хотела, множество стаи под наем от всички категории, ресторанти, рибни таверни, кафенета, пъбове, заведения с оживен нощен живот и всичко друго, от което посетителят може да има нужда. Пет километра навътре в сушата, скрита зад хълмисти върхове в подножието на планината Сао, амфитеатрално се разгръща по дъгообразен склон Хора , традиционната столица на острова - живописни калдъръмени улички, внушителният храм „Успение Богородично“ (построен през 1875 г.), пазещ главите на петимата свети мъченици на Самотраки, Етнографският музей в реставрирана сграда, кметството, крепостта и традиционни стаи под наем. Продължавайки от Камариотиса на север, след Палеополис, първо се намира Кариотес , селище с множество стаи под наем и таверни, а на няколко километра по-нататък, на 13 км от Камариотиса - Терма . Там пищно избуява растителност от чинари, кестени, земляничнодръвче и мирта, подхранвана от поточета, спускащи се по склоновете на Сао и образуващи водопади и малки езерца, а там работят прочутите серни лечебни извори със съвременни съоръжения за групови и индивидуални бани, до хотел, пансион и множество стаи под наем от всички категории с живописни таверни. Продължавайки на север от Терма, се срещат два общински къмпинга - единият свободен, сред буйна природна растителност, вторият по-организиран, с всички удобства - а след това потокът Фонияс , при чието устие се намира една от трите крепости на Гателузи. Изкачвайки клисурата покрай потока, под вековни чинари, се стига до най-голямото езеро на острова (Ватрес) с внушителния му водопад; пътеката продължава по-нагоре, в долина с кристално чисти естествени басейни, изсечени в скалата - едни приличащи на малки вани, други по-големи, с малки водопади и пясъчно дъно, гледки, напомнящи екзотични острови, останали скрити за повечето посетители. По-на изток се разстила дивата, сива красота на Кипи, с масива на планината, извисяващ се отгоре, и откритото море, простиращо се отпред. В южна Самотраки , от Камариотиса - транспортната отправна точка на острова - се минава първо през Алония, земеделско село, а след това, през безкрайни маслинови горички, се стига до Лакома, рибарско убежище със съвременна маслобойна. Два километра по-нагоре се намира Профитис Илиас, живописно животновъдно село с много скари за грил, където посетителят опитва прочутата самотракийска коза и се наслаждава на прекрасни залези. Още по на юг, под църквата на Панагия Кремниотиса - внушително построена върху скала и прочута с чудотворната си икона - се разстила Пахия Амос . Това е популярен плаж, но и ориентир за опитни подводни ловци: десетки пъстроцветни видове риби, един корабокруш и големи подводни пещери изграждат гледки, напомнящи документален филм на Жак Кусто. Колкото пъти и да посети някой Самотраки, трудно може да каже, че наистина я познава. Отвъд познатите Ватрес на Терма, крепостта на Хора и брега на Кипи и Пахия Амос, островът на Великите богове пази една по-дива, по-внушителна красота - на неизвестните басейни, на скритите водопади, на разнообразното морско дъно и на стръмните склонове на Сао - която принадлежи единствено на онези, които се осмеляват да я потърсят.
